В тези щедри на слънце дни да си в подножието

 В тези великодушни на слънце дни да си в подножието на Рила е все едно да си в един баснословен свят. Да живееш в Костенец, значи да си попаднал на едно приятно място. Не единствено поради великодушната история, която се свързва с крепостта „ Траянови врата “, влезнала в българската история с провалянето, което през 986 година цар Самуил нанася на император Василий II, само че и поради лековитата минерална вода. Сгушена в средоточието на Рило-Родопския масив и Средна гора тук природата предлага живописна природа, минерални извори, изобилие от културни забележителности и фолклорни празници.

 Три селища в региона носят името Костенец, само че отбелязват разнообразни точки – град Костенец е административният център на общината, в съседство е селото Костенец, а ниско по северния скат на Рила ще намерите вилите на остарелия минерален курорт Костенец (той по този начин се и споделя през днешния ден – Вили Костенец). В така наречен писателски къщи с архитектура а ла Чамкория (виждали сте сходни в Боровец) при започване на предишния век са отсядали Иван Вазов и литераторите от Кръга “Мисъл ”.

 Общината има богато историческо минало. В землището на Костенец са открити остатъци още от бронзовата ера. Многобройни остатъци и предмети свидетелстват за тракийско, римско и византийско наличие. Според локално поверие на юг от местността „ Миликини ниви ” в Костенския балкан се е намирал летния замък на Аарон, брат на Самуил, чиято майка била от Костенец. В непосредственост до селището се намира и крепостта „ Траянови врата ”, изиграла основна роля в историческите събития през Средновековието. Освен нея на територията на общината има доста остатъци от антични храмове, тракийски надгробни могили, замъци, манастири и здания.

 В предишното популацията на Костенец се занимавало основно с рандеман на желязо. В селото се правели 40 типа ножове. Също по този начин в региона имало 11 мадана. Наред с тези занаяти бурно се развивали и абаджийството, кожарството, тъкачеството и други До Съединението, осъществено на 6.09.1885 година, Костенец е значим кръстопът сред Източна Румелия и Княжество България. След Освобождението, през 1888 година е приключена и пусната в употреба първата жп-линия в региона.

 Същата година, няколко месеца по-късно тази линия става интернационална, което е значим фактор за развиването на селището като цяло.Така по едно и също време с живописната природа и лековитата вода в региона, железницата способства за възкръсване и развиване на града (тогава гара Костенец) и селото.  Основен занаят за това време към момента е земеделието и скотовъдството. Костенското поле, което има 600 м. междинна надморска височина, дава положителни условия за тяхното развиване. За топлата минерална вода в Костенец за пръв път се загатва в печата през 1888 година

 Земите в региона са били населявани още от желязната ера. Това се удостоверява от съществуването на надгробни могили, датиращи от 1300-1100г. прочие н. е. От най-ранни времена е било построено тракийско населено място. Намерени са доста археологически находки измежду които бронзов ботуш от Римската ера 2-3 в. от н.е. На два километра от селото е местността „ Кръстите ” – тогавашна кория с вековни дъбове. Тук има антично оброчище, край което са открити основи на черква, кладенец и старинни предмети. Най-значимите остатъци от античния, късноримски и ранновизантийски Костенец са базиликата над селото от 5-6в., известна под наименованието „ Горна черква ”. Доказано е, че в първите епохи след Покръстването и по времето на хан Крум (803-814) селището е било отвън рамките на България. Много прочут феодален литератор, роден в селото е Константин Костенечки. С цялостната си активност той способства доста за развиването на популярната южнославянска Ресавска книжовна школа и поема книжовното дело на патриарх Евтимий.    

 Село Костенец пада под турско иго 1372г. Войнствените и свободолюбиви поданици на селището безстрашно се отбранявали против числено превъзхождащия ги противник. С особена смелост се отличил войводата Янкул Черньо, който в продължение на 7 години сполучливо отблъсквал нашествениците. Войводата водил последните си тежки сражения с турците при местностите „ Горна Черква ”, „ Пленщица ”, „ Гарванова морава ”, „ Бунара ”, „ Калето ”, „ Градище ”, като най-после се укрепил в Костенечкия манастир където след седемдневна блокада съпротивата била сломена а предводителя – погубен. Съратниците му съумели скрито да го погребат в манастира. Тази историческа персона се уважава и през днешния ден от локалните поданици. При завладяването си Костенец бил наименуван от турците „ Кяфир Кьостендже ” – Проклет Костенец. Османското настъпление довело до тотално обезлюдяване на региона, останали единствено към 30 фамилии. Средата на 17в. информация за землището дава турския пътеписец Евлия Челеби, който загатва, че „ селото се състояло от 7 махали със 700 керемидени къщи ”. По време на османското наличие мощно се развива хайдутството в региона.  

 По време на Възраждането бурно се развиват занаятите. Факт е, че с. Костенец е било овардено от всякаква асимилация и си е останало чисто балканско, българско село, без значение от обстоятелството че там са живеели турци. През 1857г. е издигната църквата в селото, която съществува и до през днешния ден. Тя е незабравим архитектурен монумент. Родом от с. Костенец са няколко високообразовани духовници от интервала на Възраждането измежду които свещеник Панталеймон (1819-1887), който е бил свещеник на Рилския манастир и Игнатий Рилски – непосредствен съидейник и съмишленик на Васил Левски. Според локални предания Апостолът основал комитет и в селото. Село Костенец е освободено на 13 януари 1878 година До Съединението, Костенец е значим кръстопът сред Източна Румелия и Княжеството. След него популацията на селището бързо нараства. Първоначално гара Костенец е била квартал на селото. По това време главен занаят на костенчани си остава земеделието и скотовъдството. Костенското поле, което има 600 м. междинна надморска височина дава положителни условия за тяхното развиване. За топлата минерална вода в с. Костенец се загатва за пръв път през 1888 година С Костенец и по-точно с курорта над селото са свързани имената на доста бележити български писатели, общественици и хора на изкуството, които постоянно са отсядали тук За негов изобретател се счита огромният ни стихотворец Стоян Михайловски. Той пръв идва тук през 1890 година Красивата природа, която вижда тук му прави мощно усещане и той споделя възхищението си с Иван Вазов. Големият стихотворец посещава Костенския край и останал покорен от него, става непрекъснат клиент на Костенец до гибелта си. Посветени на Костенската природа са творбите му„ В Костенец ”, „ За Костенския водопад ” и „ Великата рилска пустиня ” Известно е още, че Костенец са посещавали и Димитър Талев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Никола Вапцаров, Кирил Христов, Емил Коралов, Елин Пелин, Лора Каравелова и доста други.Също по този начин писателят доктор Кръстьо Кръстев, който е имал вила в с. Костенец и е един от основоположниците на литературния кръг “Мисъл ”, в който влизат изтъкнати създатели като Пейо Яворов, Пенчо П. Славейков и Петко Тодоров.

 Всичко това приказва, че Костенец е обвързван трайно с българската литература и изкуство, с живота и творчеството на видни създатели, които малко или доста способстват за развиването и популяризирането на региона. След Освобождението просветното дело в селото продължава да се развива. Училище е издигнато през 1878-1879г., а читалище – 20 години по-късно. Така при започване на новия век село Костенец е към този момент одобрен културен и образован център, което дружно с основното си местонахождение, богатото историческо минало, живописната природа и водопадаго прави привлекателна зона затуристи.

 Курортът е прочут още от трако-римската ера. Открити са остарели пътеписи и археологически находки от тракийско и римско време, които хвърлят светлина върху името и потреблението на изворите. В доста митове и в турските архиви се среща названието Солу-дервент, - Воден проход или Проход на водите. За името има няколко предания. Според едни то е обвързвано с изобилието от минерални води. А съгласно локално поверие по време на османската агресия българите с цел да спрат нашественика завирили р. Мъти вир и Ихтиманското поле се трансформирало в голямо езеро. Водата трансферирала височините на с. Леща и наводнила прохода. По този метод турците били спрени. Друго вярване е обвързвано с нимфите, които се появявали в изпаренията над минералните извори. Това вярване е тракийско и безспорно е обвързвано с култа към водата на античните траки, които първи на Балканите са употребявали минералнат вода за лечебни цели.

 Смята се, че към изворите е имало остаряло тракийско населено място. Изворите необятно се употребяват и през римската ера. За това свидетелстват откритите при разкопки два римски басейна както и доста монети от 2-3в. В непосредственост е минавал и значимия път „ Вия Игнатия ”. След залеза на Римската империя минералните извори западат. Впоследствие след многочислените нападения на разнообразни безчовечен племена минералните бани са разрушени. По време на Първото и Второто българско царство не са открити следи от активност към минералните извори. Сред рухването на България под турско иго, през 16 в. немски пътеписец загатва, че видял горещи извори, които извирали от 4 места. След Освобождението местността с 10-те горещи извора е забравена. Но локалното население продължава да употребява водата за лечебни и битови потребности. В началото на 20 в. курорта стартира да се съживява и да се посещава както от българи, по този начин и от чужденци. Баня е издигната през 1932 година, която през 60-те год. е актуализирана и осъвременена.

 В интервала 1959-1961г. е издигнат и съвременен балнеосанаториум, където е почнало да се прави лекуване на деца с детски паралич, калолечение, инхалации, иригации и други Санаториумът е обзаведен с съвременни апаратури, просторен салон за лечебна физкултура и масаж, физиотерапевтично поделение, поделение за водолечение с басейн и вани, балнеолечение (подводен масаж) и инхалационно лекуване. Прилага се и аеройонизация. В санаториума работят квалифицирани лекари-специалисти по курортология, физиотерапия, и рехабилитация. В курорта са налице всички детайли и фактори за хармонично здравно развиване. 

 Според геоложките изследвания се счита, че минералната вода извира от към 1500м. дълбочина. Дебитът на водата е 920л. в минута. Дебитът на изворните газове е 630л. в денонощие. Максималната температура на минералната вода през другите годишни времена съвсем не търпи съмнения. През 1925-1928г. е осъществено съвременно каптиране на изворите, което се употребява и в този момент. В състава на самата вода доминират сулфатните йони и флуорът. От катионите доминира натриевият. През 1900г. водата е била изследвана за пръв път. 20 години по-късно е направено първото проучване на радиоактивността на водата. Самата вода е бистра, без миризма. Има прелестен усет.

Инфо: www.kostenets-tourism.com